Аболиционистки подход към правата на животните
Първи принцип
Аболиционистите твърдят, че всички съзнателни същества, от човешки произход или не, имат едно право – основното право да не бъдат третирани като нечия собственост.
Abolitionists maintain that all sentient beings, human or nonhuman, have one right—the basic right not to be treated as the property of others.
Животните биват класифицирани като собственост и са използвани изключително като ресурси за хората. Въпреки че твърдим, че животните имат морално значение и не са просто вещи, статутът им на собственост означава, че нямат морално значение; те имат само икономическа стойност. Признаваме, че третирането на хората като собственост не е съвместимо с признаването им за членове на моралната общност. Приемаме за основен морален принцип, че трябва да се предостави на всички хора, без значение индивидуалните им характеристики, основното морално право да не бъдат нечия собственост. На този принцип се осланя всеобщото осъждане на човешкото робство. Статутът на собственост на животните означава, че животните са смятани за вещи, независимо какво казваме за обратното. Няма начин хората да се разграничават от останалите видове, който да оправдава отказа да се предоставят на всички съзнателни нечовешки животни същото право, което предоставяме на всички хора. Необходимо е да признаем, че всички съзнателни същества са равни, с цел да не бъдат използвани изключително като ресурси за хората. Според аболиционисткия подход всяко използване на животни – колкото и привидно „хуманно“ да е – е морално неоправдано.
Втори принцип
Аболиционистите твърдят, че признаването на това основно право означава, че трябва да премахнем, а не просто да регулираме, институционализираната експлоатация на животни, и че аболиционистите не трябва да подкрепят уелферистки реформаторски кампании (кампании за реформиране условията на живот, но не и статута на животните) или монотематични кампании.
Abolitionists maintain that our recognition of this one basic right means that we must abolish, and not merely regulate, institutionalized animal exploitation, and that abolitionists should not support welfare reform campaigns or single-issue campaigns.
Признаването на правото на животните да не бъдат използвани като нечия собственост изисква да премахнем институционализираната експлоатация на нечовешки животни, а не просто да я регулираме, за да я направим по-“хуманна“. Аболиционистите отхвърлят уелферистките кампании. Те също така отхвърлят и монотематичните кампании – особен вид реформаторски кампании, които определят някои форми на експлоатация на животни като различни или по-лоши от други и по подразбиране внушават, че другите форми на експлоатация са приемливи. Както уелферистките, така и монотематичните кампании всъщност поощряват експлоатацията на животни и водят до партньорства между мнимите защитници на животните и институционализираните експлоататори.
Трети принцип
Аболиционистите твърдят, че веганството е морална база, а креативното ненасилствено веганско ограмотяване трябва да бъде крайъгълният камък на рационалното застъпничество за правата на животните.
Abolitionists maintain that veganism is a moral baseline and that creative, nonviolent vegan education must be the cornerstone of rational animal rights advocacy.
Аболиционистите възприемат идеята, че от една страна има веганство, а от друга – експлоатация на животни. Няма трети избор. Не бидейки веган, участваш пряко в експлоатация на животни. Аболиционистите насърчават веганството като морална база или морален императив и като единствения рационален отговор на признанието, че животните имат морално значение. Ако животните имат морално значение, то не можем да ги третираме като стоки и да ги ядем, да се обличаме с тях или да ги използваме. Точно както някой, който подкрепя отмяната на робството, не би могъл да притежава роби, по отношение на животинското робство аболиционистът не може да консумира животински продукти. За аболициониста веганството е основен въпрос на справедливост. Тъй като Аболиционисткият подход е движение на обикновените хора, застъпничеството за веганството като основен принцип на справедливост не е нещо, което изисква големи, богати благотворителни дружества и „лидери“. Това е нещо, което ние всички можем и трябва да направим като движение на обикновените хора. Всеки от нас трябва да бъде лидер.
Четвърти принцип
Аболиционисткият подход свързва моралния статус на нечовешките същества единствено със съзнателността и с никоя друга когнитивна характеристика; всички съзнателни същества са равни и не бива да бъдат използвани изключително като ресурс.
The Abolitionist Approach links the moral status of nonhumans with sentience alone and not with any other cognitive characteristic; all sentient beings are equal for the purpose of not being used exclusively as a resource.
Съзнателността е субективното съзнание; налице е някой, който възприема и преживява света. Съзнателните същества имат интереси; а именно предпочитания, нужди или желания. Ако едно същество е съзнателно, то за него е нужно и достатъчно да има правото да не бъде използвано като средство за човешките цели. Признанието на това право налага на хората моралното задължение да не използват това същество като ресурс. Не е необходимо за едно съзнателно същество да има човекоподобни когнитивни характеристики, за да му бъде предоставено правото да не бъде използвано като собственост.
Пети принцип
Аболиционистите отхвърлят всички форми на човешка дискриминация като расизъм, сексизъм, хетеросексизъм, ейджизъм, ейбълизъм и класизъм – точно както отхвърлят видизма.
Abolitionists reject all forms of human discrimination, including racism, sexism, heterosexism, ageism, ableism, and classism—just as they reject speciesism.
Аболиционисткият подход към правата на животните отхвърля видизма, защото, подобно на расизма, сексизма, хетеросексизма и другите форми на човешка дискриминация, видизмът използва морално несъществен критерий (видът), за да не се вземат под внимание и да се омаловажават интересите на съзнателните същества. Но всяко противопоставяне на видизма има смисъл само ако е част от всеобщо противопоставяне на всички форми на дискриминация. Не можем да се опълчваме на видизма, но да твърдим, че, като защитници на животните, не вземаме позиция относно другите форми на дискриминация. Не можем да кажем, че отхвърляме вида като морално осъдителен критерий за пренебрегването или омаловажаването на интересите на нечовешките животни, но че нямаме позиция относно това дали расата, полът или сексуалната ориентация/предпочитание са морално осъдителни критерии, когато се използват за пренебрегването или омаловажаването на човешките интереси. Нашето противопоставяне на видизма трябва да бъде придружено с противопоставяне на всяка дискриминация.
Шести принцип
Аболиционистите признават принципа на ненасилие като основния принцип на движението за права на животните.
Abolitionists recognize the principle of nonviolence as a core principle of the animal rights movement.
Аболиционисткият подход промотира ненасилието, защото той вижда движението за права на животните като разширение на мирното движение за защита на нечовешките животни. Освен това, предвид факта, че повечето хора участват в експлоатация на животни, няма принципен начин да се разграничат експлоататорите с цел да се оправдае насилието. Накрая, тъй като има разрастваща се експлоатация, насилието не може да се разбере като друго освен патологична реакция към това, което се смята за нормално. Единственият истински избор на индивидуално равнище e да се възприеме веганството като морална база, а на социално равнище – да се участва в креативно ненасилствено веганско ограмотяване от аболиционистка гледна точка.
**********
Забележка: За да възприеме аболиционисткия подход към правата на животните, няма значение дали човек е духовен, религиозен или атеист.
Това, което е важно, е той:
1. да има морална загриженост към животните и да иска да се отнася етично към тях. Тази морална загриженост/морален импулс може да произтича от всякаква мотивация – духовна или не; и
2. да смята за валидни логическите аргументи, че моралната ни загриженост не трябва да се ограничава до някои нечовешки животни, а че трябва да се разпростре до всички съзнателни същества, и че трябва да премахнем, а не да регулираме, експлоатацията на животни.
Гари Франсион
Анна Чарлтън
Коментари
Публикуване на коментар