Всеобща декларация за правата на животните

Основана през ноември 1993 г. от Анджела Робъртс и Лин Уилямсън със седалище във Шефилд, Англия, организацията Uncaged (на бълг. "освободен от клетка") е провеждала кампании срещу експериментите с животни и в частност срещу ксенотрансплантацията (трансплантация на тъкани и органи от един вид на друг). 

През 1994 г. е започнала глобален бойкот на компанията Procter & Gamble. Водела е кампании за демократично действие по въпроси, свързани с животните, през политическата система. 50 години след ратифицирането на Декларацията за правата на човека е основан Международния ден за правата на животните през 1998 г. като фокус на Всеобщата декларация за правата на животните. 

От няколко години организацията не функционира, но е оставила тази декларация, която може да служи за база на бъдещи инициативи и политически платформи в интерес на животните.

Правата на човека и правата на животните: 
Една кауза, една борба

На 10 декември 1948 г. Общото събрание на ООН е приело Всеобщата декларация за правата на човека. Тя е утвърдила принципа, че човешките същества не могат повече да бъдат третирани пред закона като прости играчки на силните, нито в публичните дела като поданици на властта, а че притежават вътрешно присъща стойност и трябва да живеят съобразно приоритетите, които са си установили в рамките на зачитането на човешките права. Ратифицирането на Всеобщата декларация за правата на човека е символизирало триумфа на хуманизма след най-опустошителната война в историята на човечеството, в средата на това, което се е превърнало в най-опустошителния век в човешката история.

Дори и прилагането на тези принципи от 1948 г. да остава частично и неадекватно, Всеобщата декларация за правата на човека е белязала началото на нова епоха на моралност и реторика, в която състраданието, справедливостта и правата на индивида най-сетне са надделяли над диктатурата на силните.

По случай 10 декември ние поздравяваме визията на съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека и положените усилия на всички онези, които се опитват да превърнат този идеал в реалност. Признаваме, че е дълг на всеки един от нас да разкрива и да се противопоставя на нарушенията на правата на човека по света. Но смятаме също така, че най-голямата почит, която можем да отдадем на идеализма от 1948 г., е да признаем ограниченията на собствените ни идеали и да се опитаме да съградим моралността на нашето бъдеще в същия дух като този на някогашните съставители на Декларацията за правата на човека.

Вярваме, че бъдещето не ни зове да се крием зад идеалите от 1948 г., нито да ги оставяме такива, каквито са, а по-скоро да ги разширим. По-точно, мислим, че е време да се признае моралният императив да се включат и нечовешките животни в сферата на неприкосновеност, заявена от Декларацията. Човешкият вид признава отдавна, че животните не са инструментите на неговите желания или воля, и че фактът, че са способни да изпитват удоволствие и болка, радост и страдание, ни задължава да признаем, че моралните граници трябва да обхващат начина, по който се отнасяме с другите животни също както обхващат отношенията ни към другите хора.

Предоставянето на морални и законови права на животните и тяхното залягане в декларация за правата на животните, ратифицирана от ООН, са логична и неизбежна еволюция на този принцип.

Ето защо представяме Всеобщата декларация за правата на животните:

- Тъй като има значителни доказателства за чувствителността у много животински видове, ние осъждаме безрезервно всяко страдание, причинено на близките на нас същества, и всяко потискане на основните им нужди, освен когато тези мерки трябва да бъдат взети в техен изключителен интерес.

- Не приемаме, че единствено разлика във вида (не повече от разлика в расата) може да служи, за да се оправдават преднамерените експлоатация и потисничество в името на науката, спорта, за употребата като храна, за икономическа облага или други човешки цели.

- Вярваме в еволюционното и морално родство на всички животни и заявяваме убеждението си, че всички чувствителни същества имат право на живот, на свобода и да разполагат със себе си.

- Поради това призоваваме тези права да бъдат защитени.

Експлоатацията на животни е толкова дълбоко внедрена в съвременната култура, колкото е била някога и експлоатацията на човешки същества. Прогресът в правата на човека, който бележи XX в., щеше да бъде считан от нашите предци като също толкова краен, каквото днес може да се счита премахването на експлоатацията на животни.

Тази експлоатация приканва за размисъл върху правата на животните и дори върху правата на човека. Необходимо е да търсим етична основа не в традицията или навиците, а в светлите принципи на справедливост и състрадание, които са оформили днешните ни идеали.

Постулатът, според който животните не могат да имат права, защото никога не са имали, принадлежи вече на миналото. Длъжни сме да търсим истината с отворен ум, знаейки напълно, че бъдещето винаги е принадлежало на мечтателите, които са имали смелостта и проницателността да разклатят общоприетите възгледи на своето време. Повече от половин век след Всеобщата декларация на правата на човека е дошло времето да се изтъкне този довод.

Дори и разликите между Хомо сапиенс и другите животни да са много, еволюционните теории ни посочват, че сме свързани чрез дълбоки фундаментални сходства. Човекът, който генетично е почти идентичен със своите най-близки братовчеди примати, не е върхът, а едно съвсем малко разклонение на еволюционното дърво.

Еволюцията сочи, че съществуват общи черти между човешките и нечовешките същества в много отношения.

Науката и практиката ни учат, че животните не могат повече да бъдат считани като прости машини или като снопове от инстинкти и рефлекси. Като нас и те благоденстват на свобода и линеят, когато са потискани. Не можем повече да търсим убежище в невежеството.

Животните може и да не могат да изразяват интересите си с наши думи, нито да се борят срещу хората за правата си, но самото съществуване на интересите им е неоспоримо. Всички животни се стремят да защитават живота и свободата си. Насочват се към това, което им харесва, и избягват това, което не им харесва или което ги кара да страдат. С други думи, те живеят съобразно приоритетите си. Освен това, всяко животно има и изразява индивидуални черти, които го отличават от другите. По всички тези аспекти животните са сходни с човешките същества, дори и техният и нашият живот да са много различни. Знаейки, че подобно на нас те страдат и се стремят да защитават живота, свободата и благосъстоянието си, на каква база можем да продължаваме да отказваме да признаем на животните правата, които защитават живота, свободата и благосъстоянието ни?

Самата идея да се признаят права на животните е отхвърляна с претекста, че те нямат нашия интелект, нашите емоционални връзки, моралното ни чувство или защото не могат да поемат отговорностите, които се падат на членовете на едно човешко общество. Дори и почти никой да не се съмнява, че тези качества са по-развити у почти всички хора, отколкото у животните, нищо дотук не позволява този довод да се смята като приемлив за отказа да се защитават животните от експлоатация или насилие. Много човешки същества също са лишени от тези качества: невръстните деца или лицата с психични заболявания. Обаче признаваме, и то с право, че тези човешки същества трябва да бъдат обект не на по-малка, а напротив, на по-голяма протекция, че правата им не трябва да бъдат отречени, а напротив, да бъдат подсилени. Имаме особена отговорност към всички онези, които не са способни да вземат активно участие в човешкото общество, нито могат да защитават сами интересите си. Да се прилагат противоположни принципи на човешки и нечовешки същества е неоправдана дискриминация.

Отказът да се признаят права на животните се опира не върху някаква значителна или съществена разлика между човешките и нечовешките същества, а върху същата причина, която е мотивирала и все още мотивира отказа да се признаят права на определени хора: защото това признание е насочено срещу свободата на тези, които държат властта. Правата на човека все пак са били придобити в ущърб на привилегиите на богатите и силните въпреки тяхното противопоставяне. Съпротивата срещу еманципацията на животните не е основана нито на разума, нито на справедливостта, а на една фалшива идея за човешкия интерес.

Правата на животните заплашват фундаментално свободата на някои хора да използват животните по своя преценка или за да служат само на интересите на първите. Доводите срещу правата на животните не устояват на никой логичен или етичен подход, защото са реакционно проявление на остаряла и несъстоятелна философия.

Претенцията, че интересите на хората се намират в изолация от интересите на всички други живи същества, обитаващи нашата планета, повече днес не е рационална. Еволюцията ни приканва не към арогантност, а към скромност. Грешките на технологичния ни век са призив, че природата не ни принадлежи, както и че не е на наше разположение. Също така, позоваването на статута ни на доминантен вид, за да оправдаваме изключването на другите видове от ползите на състраданието и справедливостта, също е несъстоятелно. Обаче моралната стойност повече не се измерва по размера на властта. Такъв е урокът на нашето време.

Подобно на съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека, които са се опирали на дълга философска традиция, завещана от епохата на Просвещението, като отговор на ужасните събития от първата половина на XX в., съставителите на Всеобщата декларация за правата на животните бяха мотивирани както от хуманистичната философска традиция, така и от размера и безпрецедентния характер на експлоатацията на животните в нашата епоха.

Промишленото животновъдство, унищожението на естествената околна среда и появата на нови научни техники като клонирането и ксенотрансплантацията представляват злоупотреба с живота и интересите на животните по начини, невъобразими дори преди половин век. Историческото съвпадение между, от една страна, признанието на принципа за индивидуалните права на човешките същества и, от друга страна, институционализираните злоупотреби и експлоатация на животинските индивиди в световен мащаб представлява морално предизвикателство, което не може повече да се игнорира и което, убедени сме, ще бъде двигателят за еволюиране на етиката и неминуемо на цивилизацията през бъдещите десетилетия.

Всеобщата декларация за правата на животните е както преднамерено, така и принципно изявление. През 1998 г. чествахме петдесетгодишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, съобщавайки намерението си да извоюваме по случай стогодишнината, на 10 декември 2048 г., правата на животните да бъдат записани в политиката на ООН. Човешкото общество е изправено пред предизвикателството да преосмисли концепцията си за прогрес. Признанието и защитата на правата на животните са също толкова показателни за състоянието на напредък на нашата цивилизация, колкото признанието и защитата на правата на човека. Еволюцията на човешката цивилизация, на принципите и практиките й, е процес, който няма да свърши с XX в.: като бъдещи граждани децата и днешната младеж ще се стремят като нас да подтикват към морален прогрес своето време. А именно днес с нас започва бъдещето, което им принадлежи.

Източник: http://www.uncaged.co.uk/declarat.htm