Млякото - разговор между Н. Северова и Иля Репин

Наталия Нордман-Северова е руска писателка и феминистка. Неин съпруг в периода 1900-14 г. е прочутият руски художник и вегетарианец Иля Репин.

Иля Репин - Автопортрет с Наталия Северова.

Откъс за Н. Северова от руски феминистки сайт:

"Екстравагантна дама? Да, в Наталия има прекомерна екзалтация, която Корней Чуковски забелязва: „Винаги й беше нужно да вярва фанатически в някоя рецепта за спасението на хората и гръмко величаеше тази рецепта като панацея за всички социални болести...“ Но във всичките си начинания тя е искрена и думите й не се разминават с делата. Ако реши, че е погрешно да се убиват животни, за да се облича в техните кожи, тогава – никакви кожени палта, а палтата трябва да са натъпкани с борови стърготини. Вегетарианството – последователно: забранено е не само месото, но и маслото, яйцата, млякото и дори медът.“

Н. Северова: Какво недоразумение! Тези хора, които отказват да се хранят с месо, за да не причиняват смърт на животните, с особена наслада и със спокойна съвест пият мляко и всекидневно употребяват млечни продукти. А пък всяка капка краве мляко е не само страданието от смъртта, но и драмата на майчинството.

И. Е. Репин: ?!

Н. Северова: Кравата по наше желание трябва да носи тежестта на бременността и страданието на раждането, които не са малки. А когато теленцето, меко и топло, е вече в краката й, тя мучи с радост, препълнена с нежни и най-хубави чувства, лиже го и иска да го надои със своето мляко. Теленцето вече сучи топлата и блага за него влага, и майката и то преживяват блажени минути, и ето че се появява човекът и отнема теленцето от майката и го отнася на заколение. След това кравата я доят чужди на нея ръце, млякото се поставя в съдини и се разнася за пиене от хора.

И. Е. Репин: И е тъй сладко!

Н. Северова: Но раздирателните стонове на кравата не се чуват от хората. А кой знае какви проклятия ни праща тя. Може би затова именно ни се предават с млякото такива болести като туберколозата и охтиката. А мученето на закланото теленце?! Може би затова нервите на хората са тъй разстроени, защото се хранят със скрити сълзи и с кръв.

И. Е. Репин: Не разбирам какво искате и какво право имате да обвинявате някого в нещо си.

Н. Северова: Аз не обвинявам, аз съм само против лицемерието. Защо, например, да се лигавим с чувството на жалост към животните в разни книги, списания и картини, а да се преструваме, че не знаем как се доставя млякото?

И. Е. Репин: Да, но то е нужно и полезно за децата.

Н. Северова: Полезно! Не помните ли какви ужаси разправя И. Р. Торханов за суровото мляко? Млякото добре се смуква в стомаха и с него могат да се всмучат всякакви болести.

И. Е. Репин: Ами вареното мляко?

Н. Северова: Вареното мляко също не може да трае дълго и в него също нещо се завъжда. Не виждаме ли в домакинството каква разлика има между органическите продукти и тези на земята? Млякото веднага започва да се разлага и как лошо миришат съдините с млякото. Няколко пъти да помирише човек и ще му се отще да пие мляко.

И. Е. Репин: Вие приказвате така, че млякото наистина може да опротивее.

Н. Северова: Да, може. А ето, че зеленчуците и плодовете никога не опротивяват и в никакъв вид. Но най-главното за млякото още не съм ви казала.

И. Е. Репин: Кое е пък това главно?

Н. Северова: Спомнете си как пазят да не разстроят кърмачката. Тя не бива да се тревожи, защото това се отразява веднага на детенцето. Като разсърдят дойката, на детенцето се разстройва стомахчето и нощес плаче, не спи и отслабва. Щом млякото на дойката действа така на детския организъм, то защо да не допуснем, че млякото на разстроената крава може да вреди на нашите нерви, на съня ни и на стомаха ни?

И. Е. Репин: Но кравите не са винаги разстроени. Ето кравата на нашия съсед рева само една седмица, когато й отнеха теленцето.

Н. Северова: Така и човек не плаче вечно. Но страданието на кравата е минало в сърцето. Може би всеки път, когато я доят, тя е разстроена от това, че човек взема за себе си това, което принадлежи на теленцето й, а те са го отнели и заклали.

И. Е. Репин: Значи аз трябва вече да не пия мляко.

Н. Северова: Да, опитай...

И. Е. Репин: Ами масло?

Н. Северова: В яденето ще се слага провансалско (маслинено) масло. И чудно ще дъха на Италия. Или пък ще се употребява кокосово или растително. А вместо каймак ще бъде мед* или мармалад: но каймак не е нужен. Моят баща, строг стар адмирал, никога не ни позволяваше масло, като казваше, че гладният яде сух черен хляб. Аз съм напълно уверена, че полезността на млякото е една хипноза.

*Възможно е да е спряла меда в по късен период, както споменава по-горният откъс.

И. Е. Репин: Аз имам твърде интересен ръкопис от д-р Шпир. Той е живял преди 76 години и е проповядвал против лекарствата и млякото. За това нещо го лишили от служба и от звание.

Н. Северова: Същото казва и д-р Паско. Той казва, че след ядене млякото не се смила никак.

И. Е. Репин: Нима? Но вярно; още повече, когато се пие мляко след кисело ядене.

Из списание „Здрав живот“ (година 1, декември 1931 г., брой 6, стр. 86-87), орган на Българския вегетариански съюз – София

Още за Н. Северова (на руски език)