Теории за правата: различни позиции

Правата защитават интересите, които хората имат. Правата могат да защитават нечии интереси във вършенето на нещо, в което няма конфликт на интереси, в ползването на някакво благо, в ненараняването от други или в облагодетелстването от други. (вж. Основен подход на теориите за правата) Теориите за правата се занимават с това какви видове права на кого и защо принадлежат или трябва да бъдат дадени.

Теориите на правата се отнасят към моралните права или към законовите права. Моралните права се считат правата, с които индивидите се раждат и които притежават независимо дали имат законови права, които да ги защитават. Някои теоретици на правата не вярват, че има такова нещо като морални права, но защитават законовите права на нечовешките животни като начин да се защитават интересите им. Всички теоретици, обсъждани по-долу, имат теории за моралните права.

Има редица различни форми на теории за моралните права, всяка от които има своите собствени рамки и аргументи за поддържане на становището, че хората, а понякога и нечовешките животни, имат права. Според изтъкнатия философ Имануел Кант ние трябва да действаме единствено по начин, по който искаме той да стане всеобщ закон. С други думи, единствено правилно е да правим нещо, ако искаме всеки друг също да го прави. Той вярвал, че това води до третиране на всички хора по-скоро като самоцел, отколкото като прости средства за постигане на дадена цел.

В по-ново време теоретици като Кристин Корсгаард и Джулиан Франклин защитават кантианския подход, но отхвърлят неговото заключение, че трябва да се прилага единствено на хората. Те заявяват, че, тъй като нечовешките животни са съзнателни, ако ние бяхме на тяхно място, нямаше да намерим за приемливо интересите ни да бъдат пренебрегвани. Затова не само хората, но и всички съзнателни животни трябва да бъдат считани за самоцел.

Том Риган, защитник на моралните права на нечовешките животни, има друга перспектива. Той твърди, че има няколко причини, за да се заключи, че нечовешките животни (или поне значителна част от тях) имат морални права. Може би взети поотделно няма да бъдат убедителни, но когато ги разгледаме всички заедно, ще имаме основателен аргумент, който силно потвърждава становището му. Той вярва, че би трябвало да отхвърлим като незадоволителна всяка теория, която отрича преките задължения към нечовешките животни, която отрича, че трябва да приемем и да зачитаме моралните им права или която твърди, че само хората имат вътрешно присъща ценност. Риган използва критерия за "субект на живот", който, за да бъде изпълнен, изисква съзнателност и известна степен на когнитивна способност. Според Риган всеки, който е субект на живот, има вътрешно присъща ценност. Това включва не само хората, но и всички бозайници и много други животни. 

Друг теоретик, който се застъпва за правата на нечовешките животни, е Гари Франсион. Той твърди, че нечовешките животни трябва да се ползват от законови права, чието основно право е да не бъдат използвани като ресурси от другите. Франсион не ограничава възгледа си до законовите права и твърди, че нечовешките животни имат също и морални права. Той посочва, че всички съзнателни животни имат основни морални права поради самия факт, че са съзнателни.

Източник: http://www.animal-ethics.org/rights-theories-different-positions/