За вегетарианството (III) - Е. О. Димшиц 1911 г.

Към предишната част

VI.

„Но – казват още – може ли да се живее без месо, може ли да бъде човек съвсем здрав с вегетарианска храна?“ И повечето от хората, не само простите, необразованите, немислилите никога над въпроса за храната и храненето, но често и образованите, поддържат това гледище, че уж е необходимо за силата и здравето да се яде месо. И макар много пъти да е доказвано, че може напълно да се живее без месо, то речите за необходимостта на месото не се прекратяват.

Без месо не може да се живее!...

Най-добър отговор на това, разбира се, може да служи животът на самите вегетарианци. Хората, които са оставили месната храна, не само живеят, но при равни условия чувстват себе си несравнено по-добре, по-бодри, по-живи, отколкото когато са яли месна или смесена храна.

Макар някои да изпитват на първо време неловкост при преминаването във вегетариански режим, то тази неловкост никак не свидетелства за необходимостта на месото. И пияниците, и пушачите изпитват неловкост при опита да не пият и пушат и чувстват нужда от вино и тютюн. Но както неловкостта на пияниците и пушачите не доказва необходимостта на алкохола и тютюна, а е само следствие от привичката, и както пияницата и пушачът при упорито въздържане от пиене и пушене губят най-после неловкостта и започват да се чувстват по-добре и по-живи, така и месоядецът при упорито въздържане от месо започва да не чувства нужда от месо и не само да не чувства нужда, но и да се отвращава. Тази неловкост продължава дотогава, докато свикне стомахът с новата храна.

Месната храна не само не е необходима за живота, но по мнението на много лекари и изследователи тя е много вредна (доктори: Зеленков, Ясиновски, Бургер, Кингсфорд и много други). Но тук ние не се занимаваме с въпроса коя храна, вегетарианската или месната, е по-полезна, не разглеждаме въпроса от хигиенична (здравословна) точка. За нас е достатъчно да докажем, че може да се живее прекрасно без месо. А това ние доказваме, като живеем без месо и не чувстваме нужда от него.

„Но това – казват – е само за отделни личности, мнозинството, работният народ, не може да живее без месо!“

Преди да отговорим на този въпрос нека забележим, че това възражение излиза от неработни хора и е за чудене, че те, като неработни и следователно могат да живеят без месо, все пак продължават да ядат само на това основание, че работните хора не можели без месо.

Да предположим, че е така, че работните не могат без месо; но ние, неработните, ясно е, че можем – защо тогава не се откажем от него?...

Но пък и така ли е? Право ли е, че на работните е необходима месна храна или смесена?

Знае се, че и сега има цели народи, които не употребяват месна храна (повечето индийци и японци). Знае се, че и у нас, наистина не по убеждение, а по необходимост – мнозинството от селяните се хранят повече с вегетарианска храна и никой, разбира се, няма сериозно да твърди, че гражданите, като ядат месо, са по-здрави от селяните, които си хапват месо само няколко пъти в годината.

Дарвин в едно писмо пише така: „Мене всякога ме е учудвало обстоятелството, че най-добрите работници, каквито ми се е падало да видя – чилийските миньори, живеят само с растителна храна, повече с бобови зърна.“

Арабите, които се хранят с фурми и мляко, по думите на пътешествиниците се отличават с дълъг живот, пъргавост и издръжливост. Може, най-накрая, да вземем за пример и руските духоборци, които са вегетарианци и се занимават с тежка земеделска работа.

Няма защо да изчисляваме всички факти и наблюдения, свидетелстващи, че могат не само неработните, но и всички да се хранят с вегетарианска храна. (Стига да има искрено желание!)

Да, може да се живее и да се мине напълно без месо. Това е очевидно и не се искат особени знания, за да се разбере това.

Храната отива за изработване на всички съставни части на нашето тяло; тя става наша плът и кръв. Растителното царство ни дава всичко необходимо за образуването на нашето тяло.

„В растенията – казва Либих – се съдържат елементите на кръвта на всички живи същества; затова, когато месоядните животни ядат кръвта и месото на тревопасните, те само възприемат от тях в себе си растителните начала.“

„А защо – пита Енглин – трябва животните да ядат растения и т. н., а ние после да ядем мъртвите им тела?... Не е ли по-добре за нас да вземаме хранителното вещество от първоизточника?“

VII.

Месната храна, както виждаме, не е необходима и преминаването към вегетарианството не води към смърт и изтощение.

Това, че има лекари (те са даже много), които говорят, че за здравето е необходимо месото, не трябва да ни смущава. Така са говорили и говорят още много лекари (и се облягат на науката) за вредата от половото въздържание; но както в дадения случай, ние твърдо и несъмнено знаем, както казва Толстой, че не може да ни бъде нужно за здравето телата и душите на други да се пренасят в жертва, също така знаем, че не може да бъде нужно всекидневното убиване на милиони животни, за да ги изяждат хората.

Каквото и да казва науката, тя е пак човешко произведение и носи със себе си предубежденията, привичките и вкусовете, инертността и слабостите на човека.

Ето защо във въпросите на живота човек трябва да се ръководи не от науката, т. е. не от външните знания на хората, които са често и противоречиви (както въпросът за вегетарианството: едни лекари, облягайки се на науката, говорят за необходимост от смесена и месна храна, а други, също облягайки се на науката, говорят и доказват и възможността и преимуществото на вегетарианската храна) и всякога можем да се излъжем в тях, а да се ръководи от вътрешното си съзнание, което никога не мами. А ако науката потвърждава онова, което е против съзнанието, което е безнравствено, то ние без колебание можем да бъдем уверени, че тази наука е лъжовна, че в случая тя говори не с устата на историята, а с устата на привичката и назадничавостта, с устата на стомаха и апетита.

Това, че мнозинството е склонно именно към тази наука и я приема, също не трябва да ни плаши, защото мнозинството винаги е предразположено към мнения и мисли, които оправдават неговите вкусове и привички.

Човек, който вярва в себе си, на своето вътрешно знание, не може да се смущава от всички такива многоучени доводи за необходимостта на разврата или месото, защото той вътре в себе си има доказателството за ненужността на това. Той знае, че месоядството не е необходимо, защото е безнравствено. Той знае, че месото не може да се добие без убийство, а убийството – все едно на човек или животно – е най-отвратителното и ужасно дело.

И каквото и да говорят хората, на каквито и науки да се осланят, нравственото чувство не лъжи и на човека не може да бъде лошо, ако той се ръководи в живота от това чувство, от своето вътрешно съзнание и от най-добрите страни на душата си.

Следва продължение...

Е. О. Димшиц

"За вегетарианството" 

(София, изд. "Възраждане", III издание, 1924 г.)

Прев. Григор Арнаудов

Оригинален текст онлайн