За вегетарианството (V) - Е. О. Димшиц 1911 г.

Към предишната част

X.

Отрицателното влияние на възбуждането от месоядството трябва също да се прояви, в по-голяма или по-малка степен, в характера на човека. Известно е, че немесоядните животни се различават по наклонностите си от месоядните... 

„Разликата, която се забелязва в наклонностите на тигъра, хиената и вълка, от наклонностите на слона, камилата, коня и други тревопасни – казва Струве, – ясно свидетелства за грамадното влияние на храната върху ядящите я и, разбира се, сравнението не е в полза на месоядните.“

По думите на Либих именно месото поражда в месоядните животни злите и свирепи инстинкти, с които се отличават от тревопасните. Знае се, че когато свинете се хранят с месо, стават зли и често нападат върху хора. Също така хранят с месо и кучето, когато искат да бъде зло и опасно за човека.

Същото твърди и Пресавен и много други, изучили въпроса за влиянието на храната върху характера на животните.

Влиянието, оказвано от рода на храната върху животните, трябва така или иначе да се проявява и над човека. Ако то не бие рязко на очи, както при животните, ако се проявява по-незабелязано при човека, то е навярно затова, че се омекчава от други влияния; но при равни други условия влиянието, оказвано от рода на храната върху човека, трябва да бъде сходно с влиянието, което се забелязва у животните.

И вярно е. Знае се, че народите, които се хранят с растителна храна (като индийците например) се отличават с меки нрави, с нежност и кротост.

За превъзходството на вегетарианството пред месоядството в естетическо отношение няма какво да се говори. Благодарение само на привичката ние можем днес спокойно и без отвращение да влизаме в готварницата и да гледаме кръв, глави, крака, черва. Нима не би се възмутило нашето не вече нравствено, но естетическо чувство, ако не сме привикнали към месото от детство?

„Струва ми се – казва Торо, – че всеки човек, който истински се труди да запази високите си и поетични чувства в най-добро състояние, особено ще бъде склонен да се въздържа от месна храна.“

Вегетарианството изобщо има грамадно обществено и възпитателно значение.

Днес е прието да се говори на децата за любов и жалост към всичко живо; в някои училища понякога се държат беседи за хуманно отнасяне към животните. Но очевидно е, че всички думи и беседи не могат да имат смисъл и значение, докато детето вижда на трапезата парчета от животните, които го учат да обича. Детето се научава от малко да говори едно, а да върши друго, привиква да лъже, да се отнася леко към живота и страданията на живите същества. Говорят му за жалост и любов, а то гледа и чете как хората убиват животните на лов само за забава; то вижда как всекидневно се слагат на трапезата кокошки, патки... то привиква към това зло, както привиква по-късно и към всички други ужаси на живота.

Възпитателното значение на вегетарианството се състои именно в това, че детето се приучава да се отнася сериозно към живота, да го разбира по-дълбоко. Вегетарианството разширява и вдълбочава – и не само на думи – нашите чувства и сферата на нравствените задължения.

С устата на другите проповедници на любовта и мира вегетарианството казва: Хора! Не унищожавайте живота... Обичайте го, уважавайте го и го облагородявайте...

Ние няма тука да зачекваме други, също важни страни на вегетарианството; няма да го разглеждаме обществено и лично – от икономическо значение; няма да говорим и за хигиеническото (здравословното) му значение и за други негови знамения. Интересуващите се от тези страни на вегетарианството могат да ги намерят изложени подробно в цял ред книги и брошури, специално посветени на тези въпроси.

XI.

Има още цял ред възражения против вегетарианството. – „Но кравите, овцете са създадени, за да ги ядем“ – казват едни. – „А какво ще правят жителите на полярните места?“ – „Ами нали и растенията имат живот и вие, като се храните с тях, нали пак унищожавате живота? Нали като гълтаме въздух, ние пак погубваме живи същества“ – казват трети.

Ние няма да се спираме на тези възражения и въпроси. Всички те са от такъв род, че колкото и да ги оборваш, колкото и да им отговаряш, те нямат свършване, защото човешкият ум е твърде изобретателен на възражения, щом целта е да се оправдаят привичките и вкусовете. Само едно можем да кажем на всички такива възразители: щом искате да ядете месо, то убивайте животните сами, сами, с вашите ръце. Сами!

И ние сме уверени, че тогава ще изчезнат всички възражения от само себе си.

XII.

Месото съвсем не е нужно за живота на човека. Човек може напълно да живее без него.

Нека престанем да ядем месо!

Това може да бъде трудно за някои, но то е необходимо. Вегетарианското хранене трябва да стане наша привичка, да бъде обикновено наше хранене.

Помнете, че като не се отказвате от месоядството, вие го поддържате и съблазнявате ближните си, особено децата.

Помнете, че вегетарианството не е безразличен въпрос, не е въпрос за яденето, дребнав и личен въпрос, за който не си струва да се говори, както мислят мнозина.

Вегетарианството съвпада с великата идея, която движи човечеството от неразумието и злото към царството на любовта, разума и правдата и която всякога е живяла и ще живее в сърцата на добрите хора от всички времена и народи.

Вегатарианството трябва да бъде близко на всички ни, защото то спомага за пробуждането в нас на добрите ни духовни качества.

Нека оставим месоядството! Това е напълно в наша власт. Всеки трябва да започне от себе си. Оставете месото и проповядвайте вегетарианството и другите хуманни идеи и учения!

Накарайте хората да се позамислят, разяснявайте, за да се унищожат всички предубеждения, суеверия, които пречат за развитието и разпространението на истинските идеи, и вие с това истински ще помогнете за установяването на царството на мира, братството, любовта и правдата на земята...

Нека оставим най-после този дивашки обичай, нека престанем да се храним с месо...

Е. О. Димшиц

"За вегетарианството" 

(София, изд. "Възраждане", III издание, 1924 г.)

Прев. Григор Арнаудов

Оригинален текст онлайн