За отмяна на робството, за отмяна на веганството (част 1)

За необходимата промяна на подхода на движението за правата на животните

I. Въведение

1. Нечовешките животни са роби

От Дарвин насам знаем ясно, че човешките същества не са единствените животни, които имат интереси и изпитват емоции. Обаче нечовешките индивиди според закона са собственост в нашите видистки общества. Считани за прости ресурси, те са експлоатирани за млякото им, яйцата им, убивани са за кожата им, плътта им или са използвани като биологичен материал за експерименти и т. н.

2. 99,8 % от животинското робство за храна

Броят на сухоземните животни, убивани за храна възлиза на 60 милиарда индивиди. Водните животни са измервани в тонове (около 150 000 000 тона годишно) и броят на водните жертви възлиза на поне 1000 милиарда индивиди. Следователно, това прави към 1060 милиарда чувствителни същества, убивани всяка година за храна.

За сравнение, кожената индустрия убива 60 милиона индивиди (= 0, 0057 % от броя на жертвите за храна), а експериментите с животни всяка година води до смъртта на 300 милиона чувствителни същества (= 0,028% от броя на жертвите за храна).

II. Какви стратегии да се използват, за да се премахне животинското робство?

Първо ще анализираме стратегията, използвана от социалните движения за създаването на промяна, а след това и тази, използвана от активистите за правата на животните досега.

1. Стратегия, използвана от социалните движения (стратегия на обществения дебат)

а) Машини за предявяване на искания

Социалните движения са машини за предявяване на искания

   1) Те трябва да изразят искане: 

„Трябва апартейдът да бъде премахнат!“,

„Искаме право на жените да гласуват!“.

   2) След това трябва да направят това искане по-видимо в обществото (шествия, шокови демонстрации, петиции, телевизионни дебати и т. н.).

   3) Предявяването на искане създава публичен дебат в обществото, след което въпросът е поставен на дневен ред и става обществен проблем.

Важно е да се забележи, че винаги малцинство започва да предявява дадено искане. И по време на обществения дебат (който може да трае десетилетия), колкото едно искане е по-изразявано и обсъждано, толкова повече малцинството се увеличава и евентуално става мнозинство.

Щом единодушието, касаещо дадена практика, изчезне благодарение на хората, които започват да предявяват искания за промяната ѝ, става по-лесно за другите да поставят под съмнение тази практика. По този повод е представяме психологическото проучване на професор Аш.

б) Психологическо проучване на професор Аш

„Коя от чертите отдясно е със същата дължина като тази отляво?“ Зависи...

В този експеримент на десет човека се показва линия, начертана върху лист хартия, и те са запитвани коя от тези, които се намират отстрани, е със същата дължина. Но всъщност само един от участниците е истински субект на проучването, защото останалите 9 са подставени лица от психолога и имат инструкции да дават неправилен отговор. Когато деветте подставени лица дават грешен отговор, субектът се съобразява с мнозинството. И дори мисли, че мнозинството има право. Но щом се появи поне един човек, който да наруши единодушието, като дава правилния отговор, става по-лесно за обекта да постави под съмнение това, което казва мнозинството, и той става по-склонен да отговори правилно.

Ако общественият натиск, създаден от единодушието, е толкова силен за въпроси, чието решение може да бъде намерено просто като използваме очите си, лесно можем да помислим, че натискът става още по-силен за справедлива кауза, за която трябва поне малко размисъл.

Щом се чуе в обществото някое искане за премахване на дадена практика, консенсусът относно легитимността ѝ се разцепва, тя започва да бъде считана за проблематична и така става по-лесно за други хора да не се съобразят с мнозинството и да подкрепят премахването ѝ.

Впоследствие, можем да разберем, че, като изразяват и правят видими искания, които да създадат обществен дебат, социалните движения се възползват напълно от благотворния ефект, създаден от разцепването на единодушието относно дадена ситуация.

2. Стратегия, използвана от активистите за правата на животните (стратегия на индивидуалната промяна)

Видяхме, че експлоатацията на животни за храна представлява около 99,8 % от животинското робство. Обаче, що се касае тази тематика, по света активистите за правата на животните досега използват стратегията на индивидуалната промяна (conversion strategy).

Тази стратегия се състои в това човек да се опита да привлече хората към вегетарианството/веганството без да създаде обществен дебат и без да предявява искания (като например: „Кланиците трябва да бъдат затворени!“).

Вярването зад стратегията на индивидуалната промяна е следното: 

„Ние сме просто едно малцинство, така че трябва първо да привлечем много хора към веганството и чак след това ще можем да създадем обществен дебат с искане да се затворят кланиците.“

   1) Обаче всички социални движения са били просто едни малцинства, когато са започнали да предявяват искания, дори и движението за премахване на човешкото робство (аболиционисткото движение).

   2) Освен това привличането към веганството е много по-трудоемко, ако няма обществен дебат, защото една единодушно приемана практика е много трудно поставяна под въпрос (вж. проучването на Аш).

Социалните движения никога не са използвали единствено този вид тактика. Всъщност, когато се използва бойкот, винаги той е придружаван от предявяване на искания. Примери: Ганди е призовавал към бойкотиране на английските текстили и е предявявал искането Индия да бъде независима; Мартин Лутър Кинг е призовавал към бойкотиране на автобусите „Montgomery“ и е предявявал искането расовата дискриминация да бъде премахната. Също така е проблематичен фактът, че веганството дори не се възприема от обществото като политически бойкот, а просто като личен избор (вж. по-надолу).
Стратегията на индивидуалната промяна не се използва в социалните движения, а в религиозните движения.

Но ефикасността на тази тактика е твърде ограничена: след две хиляди години използване на тази стратегия от християнството (покръстването) мнозинството от хората не са станали християни, докато християнството дори е използвало доста насилствени техники на покръстване, помислете например за кръстоносните походи. Колко хиляди години ще трябва да се чака още с тази стратегия, за да се сложи край на животинското робство?

Следва продължение... 

Източник: http://fortheabolitionofveganism.blogspot.bg/2012/11/for-abolition-of-veganism-for-abolition.html