Етична обосновка на вегетарианството

В главното немско вегетарианско списание „Vegetarishe Warte” (т. г.) са поместени в три последователни броя статии, които третират етическата обосновка на вегетарианството, изказвайки противоположни възгледи по въпроса. Тези статии са следните:

– Адолф Хайнцл: „Разсъждения върху етическото и религиозно направление на вегетарианството“ (03.12.1921 г.);

– д-р Ернст Нойман: „Към етиката на вегетарианството“ (31.12.1921 г.);

– д-р Херберт Мюлер-Гутенбрун: „Още няколко думи върху етичното вегетарианство“ (28.01.1922 г.).

Мислим, че ще представлява интерес за нашите читатели, ако изложим чрез извадки поне някои характерни мисли, които се прокарват в тези статии.

Адолф Хайнцл дава последно място на етичната страна на вегетарианството и изтъква на пръв план неговата хигиенично-здравословна страна. Той казва: „От опит узнах, че любовта на вегетарианеца към животните е станала причина за хората, които стоят встрани от вегетарианството, да не искат да се интересуват от него, защото то им се струва като прост каприз на неговите последователи, отдадени повечето пъти на прекалена чувствителност и изглеждащи като някакви странни светии... Аз вярвам, че вегетарианството би спечелило в ширина (в разпространение), ако повече се занимаваме с човека, отколкото с животните, и ако се изтъкваше здравословното и икономическото значение на вегетарианството.“

Д-р Ернст Нойман се стреми да изработи в статията си етична обосновка на вегетарианството, която обаче става безсмислена, когато четем следната негова мисъл: „Човек има право да убива растения, животни, че и човека, и даже цели поколения от тях да унищожи, да изкорени, когато нуждата го принуждава да направи това, когато трябва да запази своя собствен живот и да даде на живота по-високи норми. Обаче той няма право и цвете да откъсне, като не говорим даже за убиване на животно, на човек, когато истинска нужда не го принуждава към това.“

По този начин бива оправдавана и войната, и смъртните наказания, и разпъването на Христос, и всичкото зло в живота, защото винаги може да се намери съответна, подходяща причина или нужда за запазване на индивида или на обществото. „По-добре е да загине един човек, отколкото да страда целия народ“ – ето „причината“, която е накарала юдейските първосвещеници да убият на кръста Христос.

„Не се гневи на брата си“ е казано в евангелията. В някои издания обаче са притурени думите „без причина“, които не се намират в най-добрите, най-добре запазените ръкописи. И тази дума унищожава смисъла на това велико изречение, защото няма разгневяване, на което не може да се намери съответната причина. Л. Толстой в съчинението си „Съединение и превод на четирите евангелия“ е показал, че тая дума представлява по-късна добавка към текста. И по-всяка вероятност човекът, който е прибавил тази дума при преписването и поправянето на евангелията, е бил из средата на онези хора, които споделят такъв един мироглед, какъвто е този на д-р Ернст Нойман!..

В отговор на първите две статии д-р Херберт Мюлер-Гутенбрун изказва следните мисли в статията си „Още няколко думи върху етичното вегетарианство“:

„Вегетарианството, както се схваща от етичните вегетарианци, е спътникът на една по-висша духовна култура и не е продукт на егоистични пресмятания. И съразмерно с издигането на нашата духовна култура ще се разпространява и вегетарианството. В това направление ние действаме, говорим и пишем.

„Аз бих попитал А. Хайнцл, колко общочовешки обществени движения на земята са възникнали от здравословни мотиви? Нито едно. Колко религии имат хигиенични или политико-икономически произход? Нито една!

„Счита ли Хайнцл за каприз и за прекалена чувствителност например учението на Христос, което учи да обичаме враговете и да предлагаме и другата си страна, когато ни ударят по едната, и как ще обясни той факта, че 1/4 от всички хора на земята са завладени от това учение, а другите 2/4 на човечеството са възприели религия, която учи, че човек и животно в своята същност са едно и също! За да се разберат тези истини, нужно е на човека сърце, а не хигиена и политическа икономия. Аз се осмелявам от името на всички истински, етични вегетарианци да заявя: Хора, които поради нашата любов към животните биват отблъсквани от вегетарианството и не искат да се приближат до него, нека си стоят спокойно там, където са си. Ние желаем разпространението на вегетарианството, за да се намаляват мъченията на живите същества, а не за това хората, които не се срамуват да убиват и изяждат беззащитни създания вследствие на месоядството, да имат по-малко радости в живота.

„Никога, никога вегетарианството не би се повдигнало по значение и не би намерило по-голямо разпространение, докато то не познае други средства за пропаганда освен въпроса за доброто храносмилане и икономиката. Ония хора, които на тази основа стават „вегетарианци“, на утрешния ден, когато медицината например би открила, че изяждането на живи животни с кожата и космите им би ни дало лъвска сила, те биха преминали към ядене на живи животни – по хигиенични и икономически мотиви! В нашите вегетариански книги и списания ние трябва повече да говорим за животните, а по-малко за нашите егоистични интереси. Ние трябва да втълпим съзнанието, че животното и човека са едно и също нещо, че стремлението на животното към благо е също така безкрайно, както и на човека, и че между канибализма и животноядството няма разлика по същност. Ние трябва да апелираме към сърцата на хората, а не към техния корем и тяхната кесия. Който от здравословни мотиви не яде месо, е може би добър хигиенист; който от икономически мотиви не яде месо, е може би добър икономист. Но ни единият, ни другият не са – за Бога! – вегетарианци.

„Нека учителите заведат своите ученици на кланицата, като поканят и родителите там, и нека нагледно им посочат и разяснят злодеянията, които се вършат там в угода на човешките вкусове. Нека им обърнат вниманието върху предсмъртния страх на животните, върху техния рев, болки и гърчения. Така би се възпитало поколение от вегетарианци. Истински вегетарианци са тези, които не биха яли месо и тогава, когато те биха знаели, че с това би се навредило на здравето им!

„Вегетарианци са тези, които са готови по-скоро да гладуват, отколкото да угояват тялото си чрез страданията на други живи същества. Само такива апостоли, а не хигиенисти и национал-икономисти, могат да разпространяват вегетарианството по земята. Тъкмо такива гласове могат да намерят отзвук у народите и когато се посочи на последните, че безкръвната храна дава също благополучие за тялото, тогава победата е пълна.“

Отговаряйки на твърдението на д-р Нойман, че човек има право да убива в случай на нужда и животни, и хора, за да приеме животът все по-висши духовни форми, д-р Х. Мюлер-Г. Казва: „Нима духът може да бъде укрепен, издигнат чрез насилие! Нима може друго нещо да произведе насилието, освен лъжа, измама!“ И завършва с думите на Лао Дзъ, казани още преди 2500 години:

„Насилието не е оръдието на добрия, а на злия; насилието не е оръдие на мъдрия; то не прави хората по-добри; даже омиротворявайки, то принуждава; то не внася красота; красотата е радост. Победа чрез насилие е страдание.“

Я. Т. 

Из списание "Вегетариански преглед", (година III, април 1922 г., брой 8, стр. 121-123), орган на Българския вегетариански съюз – София