ЗЕМЛЯНИ (въведение)

"Земляни" е пълнометражен документален филм за абсолютната зависимост на хората от животните (за домашни любимци, храна, облекло, забавление и научни изследвания), илюстриращ нашето пълно неуважение към тези т. нар. „снабдители от нечовешки произход“. 

С дълбок поглед в магазините за любимци, фабрики за кученца и приюти, както и във промишлените ферми, търговията на козина и кожа, спортните и развлекателните индустрии, и накрая в медицинската и научно-изследователската сфери, "Земляни" използва скрити камери и непоказвани дотогава кадри, за да опише ежедневните практики на някои от най-големите индустрии в света, всички от които разчитат изцяло на животните за печалба. Мощен, информативен и провокиращ размисли, "Земляни" е най-всеобхватния документален филм за взаимовръзката между природата, животните и човешките икономически интереси.

З Е М Л Я Н И

документален филм

Сценарист, продуцент и режисьор: 

Шон Монсън

Това е сценарият на „Земляни“ в своята финална форма, която бе използвана за направата на филма. Въпреки че е документален, смятам че „Земляни“ е и нещо като антологичен филм. Като такъв той съдържа кадри, предоставени от различни организации, в това число "People for the Ethical Treatment of Animals", "The Humane Society of the United States", "Last Chance for Animals", "Greenpeace", "The Sea Shepherd Conservation Society", "Farm Sanctuary", "Stop Huntington Animal Cruelty", "The Humane Farming Association", "In Defense of Animals" и други. Гласът и музиката във филма са от двама добре познати вегани: Хоакин Финикс и Моби. В него са включени цитати от известни автори в областта на правата на животните като Том Риган, Питър Сингър, Джон Робинс, Ханс Руш, Матю Скъли, Гейл Айсниц, Ейми Блънт Акор и Стив Бест. Освен от мен филмът бе продуциран още и от активистите за правата на животните Пърша Уайт и Либра Макс. Много още достойни личности дадоха своя принос и те са посочени във финалните надписи. Задължен съм на всеки един от тях за това, че ми помогнаха да осъществя този вълнуващ проект. Благодаря.

Шон Монсън

Лос Анджелис, юли 2006 г.

Трите етапа на

ИСТИНАТА

1. Осмиване

2. Силна съпротива

3. Приемане

Виждаме широки кадри на планетата Земя, въртяща се безшумно в космоса.

Още ъгли на синята планета; от последния се виждат облачни образувания, сочещи за ураган.

землянин (същ.) – обитател на Земята

Многолюдна пешеходна улица в Ню Йорк. Плуващи риби, играещи кучета, деца в парка, летящи отгоре птици.

Тъй като всички ние обитаваме Земята, всички се считаме за земляни. Няма сексизъм, расизъм или видизъм в термина „землянин“. Той съдържа всеки един от нас. Топлокръвни или студенокръвни, бозайници, гръбначни или безгръбначни, птици, влечуги, земноводни, риби и човекоподобни. Затова хората, тъй като не са единственият вид на планетата, споделят този свят с милиони други живи същества и всички се развиваме заедно тук. 

Кадри с промишлено замърсяване: мръсни ТЕЦ-ове, облаци дим, бълвани в небето, токсични химикали.

Обаче човешкият землянин се стреми да доминира Земята, като често се отнася с други съобитатели на Земята и живи същества като с прости предмети. Това се има предвид под видизъм.

Нощни кадри с бик, вързан за въже и воден през града на фестивал на биковете в Испания. Тълпа от хора бутат животното.

По аналогия с расизма и сексизма, терминът „видизъм“ е предубеждение или пристрастно отношение в полза на интересите на членовете на собствения вид срещу тези на членовете на друг вид. Ако едно същество страда, не може да има морално оправдание за отказа да се вземе това страдание предвид. Независимо каква е природата на съществото, принципът на равенство изисква страданието на едно същество да бъде считано за равно на подобно на него страдание на всяко друго същество.

Снимки на роби; Адолф Хитлер; кадри с ККК и суфражетки; и накрая насилие над животни.

Расистите нарушават принципа на равенство, като придават по-голямо значение на интересите на членовете на собствената си раса, когато има сблъсък между техните интереси и интересите на друга раса. Сексистите нарушават принципа на равенство, като предпочитат интересите на собствения си пол. По подобен начин, видистите позволяват интересите собствения им вид да погазят по-големите интереси на членовете на други видове. Във всеки случай, моделът е идентичен.

Друга многолюдна пешеходна улица в Ню Йорк; плачещо новородено дете; черно-бели кадри на бунт...

Макар че сред членовете на човешкото семейство разпознаваме моралния принцип на уважение (всеки човек е някой, а не нещо), настъпва морално неуважително отношение, когато тези, стоящи на силния край при силова връзка, се отнасят с по-слабите като с прости предмети. 

Кадри на жертви на изнасилване, малтретирани деца, нацисти...

Изнасилвачът причинява това на жертвата си. Насилникът над деца – на децата. Господарят – на роба. Във всички такива случаи хората, които имат власт, експлоатират онези без власт. 

Монтаж на кадри с животни: работник в промишлена ферма, пускащ циментов блок над главата на прасе. Кадри на диви животни в естествените им хабитати.

Може ли това да бъде вярно за отношението на хората към другите животни или другите земляни? Без съмнение има разлики, тъй като хората и животните не са еднакви във всички отношения. Но въпросът за приликите носи друго лице. Допускаме, че тези животни нямат всички желания, които ние, хората, имаме; допускаме, че те не разбират всичко, което ние, хората, разбираме; въпреки всичко, ние и те имаме някои еднакви желания и разбираме някои еднакви неща. Желанията за храна и вода, подслон и компания, свобода на движенията и отсъствие на болка – тези желания се споделят от всички животни и хора. За разяснение, подобно на хората, много животни разбират света, в който живеят и се движат. В противен случай не биха могли да оцелеят. 

Монтажът продължава: пингвини в Антарктида, раждане на гренландско тюленче, горила, кърмеща малкото си.

Така че под многото разлики има и прилики. Като нас тези животни въплъщават мистерията и чудото на съзнанието. Като нас те не са просто в света, те го изучават. Като нас те са психологични центрове на живот, който е уникален и техен собствен. В тези фундаментални отношения хората стоят редом до прасетата и кравите, пилетата и пуйките. Какво дължим на тези животни, как морално сме длъжни да се отнасяме с тях – са въпроси, чийто отговор започва с признаването на собствената ни психологическа прилика с тях.

Този филм демонстрира по пет начина как животните служат на човечеството... за да не забравим.

"Ще те храня и обличам."

Сцена на клане, в която работник прилага пневматичен пистолет на три прасета, които квичат и се свличат на пода.

Нобеловият лауреат Исак Башевис Сингър е написал в бестселъра си „Врагове, Любовна история“ следното: 

„Всеки път, когато Хърман е бил свидетел на клането на животни или риби, винаги е имал същата мисъл: В отношението си към създанията всички хора са нацисти. Самодоволството, с което човекът може да прави с другите видове, каквото си поиска, служи като пример за най-крайните расистки теории, принципът, че правото е на по-силния.“      

Кадри от Холокоста (гледка от високо на концлагера Аушвиц), следвани от друга гледка от високо на промишлена ферма с масово събрани заедно крави, докъдето стига погледът.

Сравнението тук с Холокоста е умишлено и явно: една група от живи същества измъчва друга. Въпреки че някои ще оспорят, че страданието на животните може да се сравни с това на евреите или робите, всъщност има паралел. А за затворниците и жертвите на това масово избиване краят на техния холокост е далеч.

Продължителен монтаж с животни в дивата природа (на сушата и в морето).

В книгата си „Най-отдалечената къща“ писателят Хенри Бестън пише: 

„Имаме нужда от друга и по-мъдра, и може би по-мистична представа за животните. Далеч от природата и живеейки със сложна хитрост, човекът в цивилизацията наблюдава съществата през лупата на своето познание и ги вижда като уголемено перо и образът е размазан. Покровителстваме ги за тяхната незавършеност, за трагичната им съдба да приемат форма толкова далеч под нашата. И точно там грешим, и то много! Животните не трябва да се измерват от човека. В свят по-стар и по-завършен от нашия те се движат завършени и цялостни, надарени със сетива, които сме изгубили или никога не сме имали, живеещи със звукове, които никога няма да чуем. Те не са събратя; те не са по-низши. Те са други нации, уловени заедно с нас в мрежата на живота и времето, наши съзатворници на величието и мъките на Земята.“

Следва продължение... 

Източници: 

Сценарий на английски 

Филмът