Въпроси за вегетарианството (част 5 последна)



 Вие казахте, че не трябва да ядем месо. А д-р "Х" същия ден след вас каза: да ядем месо. Кого да слушаме?

– Аз не зная какви са основанията на тоя доктор, но най-късият отговор на този въпрос е: вас (себе си) да слушате!

Защото човек, който се е пробудил и си зададе вече въпроса – да ям ли месо? (пък и какъвто и да е друг въпрос) – и не слуша себе си, своя разум, не търси истината сам, искрено, непредубедено, той никога няма да я намери. Човек сам открива истината.

Могат по разни способи да накарат човека да гледа и да слуша, но само от него зависи да вижда и да чува.

А особено въпроса: да ядем ли месо?  човек най-лесно може да го реши, когато слуша себе си. Ето как: човек е най-съвършеното творение на природата, поне за нашата планета. Затова у него най-ясно са проявени природните закони за самия него. Тогава внимавай и се вслушай в себе си: когато месото-храна слезе в стомаха, какво ще ти каже той веднага и после; внимавай и се вслушай в сърцето си, когато гледаш убиването (заколването) на животното, което ще ядеш, или когато ти сам убиеш това животно – какво ще ти каже то, сърцето – и ти лесно ще откриеш с разума си, че месото не трябва да се яде не само защото съдържа отрови, но и защото не трябва да се убива.

Чувството на състрадание към убиваното животно, което чувство пред самия акт на убиването взема форма на отвращение, чувство, дадено абсолютно у всички хора, е най-всеобщо, най-силно, непосредствено най-очевидно, най-реално доказателство, че не трябва да се убива. Това чувство не е измислено от някого, резултат на някаква теория, а е реален факт на нашата душа; дадено също тъй, както е дадено окото, ухото или кой да е орган на нашето тяло. И както кой да е орган на нашето тяло не е даден така само за украшение, за лукс (защото природата никога не си играе), а да служи за нещо, също и това чувство на състрадание е дадено да ни служи, да показва нещо. И колко ясно показва то, че не трябва да се убива!...

То показва нещо много важно, дълбоко: то е най-верният израз на един от основните закони на природата, отнасящи се до живота, който гласи: пази живот както в себе си, тъй и в другите твари, защото той е най-висшия дар, най-голямото благо и един във всички.

Затова именно се поражда чувството на състрадание, защото, гледайки убиването, в дълбочината на душата си усещаме, че се унищожава също такова нещо, което е и в нас (чрез което ние съществуваме, сме това, което сме) – живота.

А да не отдаваме значение на показанията на това чувство и да не се ръководим от него е същото, както да не отдаваме значение на окото или да го извадим. Нещо много по-ужасно! Защото оня, който би си извадил окото, ще пострада от това само той, когато пък, ако отхвърлим чувството на състрадание, ще страдат винаги други същества.

Чувството на състрадание е едно око в нашата душа, чрез което виждаме дълбоко в недрата, чак в корена, на великия живот, и чрез това око сме в жива връзка с безкрайните негови форми.

Голяма е слепотата на хората без това око, като не го чистят, и го зацапват или изваждат, затова и страданията им са големи, както на всички слепци.

Чувството на състрадание е първичната основа и единственото доказателство за вегетарианството от стари времена, преди науката да дойде до същия извод по друг път. Пък и днес тъй наречените научни доказателства (за отровността на месото и немесоядски устроената физическа природа на човека) не са достъпни за всички хора и те съвсем не са достатъчни и никой само поради тях не би могъл да стане вегетарианец.

Да слушаме себе си значи да не противоречим на това чувство.

И не само по отношение на въпроса – да ядем ли месо?, – но и по отношение на целия наш живот ние имаме ясни показания в нас.

Най-висшата дързост, до която би се издигнал човек, е да умее да слуша себе си, да разбира и да слуша законите на природата в себе си, чийто висш синтез и най-ясен израз те имат в „гласа на съвестта“ – в нравственото съзнание.

Сократ е бил мъдър и един от най-могъщите човеци, защото е знаел да слуша себе си – гласа на „даймониума“, гласа на Бога със себе си.

Великият учител е в нас.

Толстой в един разговор казва:
Мойсей е написал: „Не убивай!“, а Наполеон ще напише: „Иди и убивай!“ Не заради туй, че не трябва да правим лошо на себе си или на другите, са забранявали Мойсел и Христос: а затова, че на човека – забележете, на човека, а не на звяра, е несвойствено да върши зло нито на себе си, нито другиму. Всъщност трябва да се опознае Бог, който би ни и заговорил кое е добро и кое е зло, кое е възможно и кое – не. А докато се ръководим от външни авторитети, един от Мойсей или Христос, друг от Мохамед или Маркс, дотогава все ще сме врагове един на друг и не ще има в какво да се съгласим. Един е Бог, а учители... на всекиго по един.“

Нашата вяра в тоя вътрешен учител – Бог трябва от нищо да не бъде разклатима, защото за вярността на неговия глас ние имаме доказателства толкова непосредствени и тъй реални, каквито за нищо друго в света нямаме.

И ако криворазбраната „борба за съществуване“ се изразеше в това, че не само животните, но и човеците биха почнали живи да се гълтат, пак да не се разколебаваме в показанията на тоя върховен съдия в нас. Напротив, тъкмо във време на най-голямо озверяване на хората е най-голямото негово значение както компаса за моряка в мъгливо и бурно време.

Човек може да каже: Аз съм мярката за доброто и злото – "аз със своето сърце!“

Но това „аз“ не е „аз“-ът на софистите, понеже и те казваха: „аз съм мярка на всичко!“ Защото в случая моето „аз“ изразява най-общото в индивидуалните „аз“, а на софистите – противоположното на това „аз“ – най-индивидуалното, най-субективно личното.

Има ли човек без чувство на състрадание? То е общо за всички. А всички знаем, че най-анормалният човек не е лудият, а безсъвестният, който същевременно е убил великия учител в себе си, ослепил е душата си.

В заключение аз искам да посоча факта, че не се среща нито един привърженик на месоядството, който да защитава тази идея с такава пламенност и възторг, както един вегетарианец защитава своята идея. Позицията на месоядците не е научно защитена; нейните основи са: рутината, изродените вкусови усещания, навиците, подражанието, грубата упоритост на невежеството и консерватизма.

Днес не ще срещнете нито една статия за храненето в наше или чуждо списание, в която да се защитава месоядството. Най-многото е: под формата на някакъв неутралитет или умереност се прикрива логическата и морална слабост на писачите. Умереността е най-пакостното средство за укриване на пороците. Има ли съзнание за даден закон, има стремеж да се ръководим от изискванията на тоя закон, има стъпала на съвършенство. За умереността там място няма. Умереността е там, дето спорят: по една или две чаши ракии трябва да се пие за „апетит“; по една или две кутии цигари да се пушат на ден или пък по едно или две кила месо да се ядат на ден или за седмица. Тук няма принцип, а има оправдание на пороците.

А там, където има задълбочаване, искреност и нужната смелост да се дойде до консеквентен логически извод, независимо от практическата страна на въпроса, винаги е утвърждавано вегетарианството с една неизбежна необходимост.

А това е един многозначен факт, който се обяснява с дълбоката и здрава основа, вкоренена в самата природа на човешкото същество, върху която се ражда вегетарианството и изобщо онова животоразбиране, чиято последица се явява то.

Как може да се обясни онят огън, който се запалва в душата на един млад човек, оная радост, оня смел и ясен поглед, оная енергия и повишена жизнерадост, това събуждане към висш живот, когато идеята за хармония и мир в света и любов към всички твари намери място в душата му, или по-правилно, тя е там, но когато се събуди, оживи?

Обяснява се с това, че тази идея съвпада със самото съдържание на живота, с истинския смисъл на живота, че тя, любовта, е животът. Доколкото има обич, любов, дотолкова има живот. Няма ли любов, няма живот. Има унищожение на живота: има касапници и месопродавници за животните, има касапници-войни, смъртни наказания и всякакъв вид убийства за хората.

За нас е аксиома, че идеята за вегетарианството е жива идея, защото нейният живец е в природата на човека, отгдето никой никога не ще изтръгне; затова е и идея сила – безсмъртна е и ще расте.

Дето и когато в живота на хората е имало висш духовен живот, тази идея е бивала винаги необходим елемент на този живот.

Илия Енчев

Из списание "Вегетариански преглед", (година III, май и юни 1922 г., брой 9 и 10, стр. 161-164), орган на Българския вегетариански съюз  София

Коментари

Популярни публикации