ЗЕМЛЯНИ (финал)

"Докато има кланици, ще има бойни полета." 

Лев Толстой

Монтаж с кадри от петте части на филма: Домашни любимци, Храна, Облекло, Забавление и Наука.

Невежеството е първата отбранителна линия на видиста. И тя лесно се пробива от всеки с търпение и решителност да открие истината. Невежеството е преобладавало толкова дълго, защото хората не искат да знаят истината. "Не ми казвай, ще ми развалиш вечерята" е обичайният отговор на всеки опит да кажеш на някого просто как тази вечеря е била приготвена. Дори хората, които знаят, че традиционните семейни ферми са изместени от големи бизнес интереси; че дрехите им идват от заклани крави; че забавлението им означава страданието и смъртта на милиони животни и че съмнителни експерименти се провеждат в лаборатории, продължават да разчитат на мъгляви вярвания, че условията не може да са чак толкова лоши, в противен случай правителствата или организациите за защита на животните биха направили нещо. Но не е толкова невъзможността да се открие какво става, колкото нежеланието да се знаят фактите, които могат да тежат на нечия съвест, която е отговорна за тази липса на осъзнатост – в крайна сметка, жертвите на всичко, което става по всички тези ужасни места, не са членове на нашата собствена група.

Друг монтаж показва здрави животни в естествената им среда.

Всичко се свежда до болка и страдание. Не интелигентност или сила, не социално положение или граждански права. Болката и страданието са сами по себе си лоши и трябва да се предотвратяват или минимизират, независимо от расата, пола или вида на съществото, което страда. Всички ние сме животни на тази планета. Всички ние сме създания. И другите животни изпитват усещания точно като нас. И те са силни, интелигентни, трудолюбиви, подвижни и еволюиращи. И те са способни на растеж и адаптация. Преди всичко, и те като нас са земляни. И те като нас оцеляват. И те като нас търсят свой собствен комфорт вместо дискомфорт. И те като нас изразяват степени на емоция. Накратко, и те като нас са живи; повечето от тях са всъщност гръбначни, точно като нас. Когато погледнем колко важни са животните за човешкото оцеляване; нашата абсолютна зависимост от тях (за компания, храна, облекло, спорт и забавление, за медицински и научни изследвания), иронично, виждаме само пълното неуважение на хората към тези не-човешки снабдители. Без съмнение, това трябва да е "да отхапеш ръката, която те храни". Всъщност, ние сме я стъпкали и наплюли. Сега сме изправени пред неизбежните последици. Това се вижда в здравните доклади поради свръхконсумацията ни на животни. Рак, сърдечни болести, остеопороза, припадъци, камъни в бъбреците, анемия, диабет и т. н. Дори храната ни е засегната и то в самия си източник.

Виждаме месозаводи.

С антибиотици, използвани, за да подпомогнат трупането на тегло у животните (които не може да наддават при стресиращите, претъпкани условия в промишлените ферми); с прекомерна употреба на пестициди и инсектициди; или изкуствени хормони (за увеличаване производството на мляко, честотата на ражданията, размера на рожбите); с изкуствени цветове, хербициди, ларвициди, изкуствени торове, успокоителни, стимуланти на апетита и растежа, не е чудно, че луда крава, шап, пфистерия и други аномалии при животните се стовариха върху хората. Природата не е отговорна за тези действия. Ние сме.

Виждаме обезлесяване, замърсяване и т. н.

Промяната е неизбежна. Или ще я направим сами, или ще бъдем принудени да я направим от самата природа. Дошло е времето за всеки от нас да преосмисли хранителните си навици, традициите си, начина си на живот и модата, и преди всичко, начина си на мислене.

Виждаме животни да си играят.

Така че, ако е вярна старата поговорка: "Каквото повикало, такова се обадило", то какво те получават за болката си? Замисляме ли се въобще? Ако каквото повика, това се обажда, какво получават те за болката си? Те са земляни. Имат правото да са тук точно колкото и хората. Може би отговорът се намира в друга стара и също толкова вярна поговорка: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Финалният монтаж на филма показва кадри с природата, животните и човечеството в мирна обстановка.

Разбира се, че животните чувстват, разбира се, че изпитват болка. В края на краищата, природата дарила ли е тези прекрасни животни с емоционалност, за да не могат да чувстват, или пък имат нерви, за да бъдат безчувствени? Здравият разум изисква по-добър отговор. Но едно нещо е напълно сигурно: животните, използвани за храна, облекло, забавление, в научни експерименти – и всичкото потисничество, наложено им под слънцето, – всички те умират от болка. Всяко едно от тях. Не е ли достатъчно, че животните живеят в постоянно отстъпление от човешкия прогрес и разширение? А много видове просто няма къде другаде да отидат. Изглежда, че съдбата на много животни е или да бъдат нежелани от човека, или да бъдат прекалено желани. Идваме като господари на земята, носейки странни сили на жестокост и милост. Но човешките същества трябва да обичат животните, както знаещият обича простодушния, а силният обича ранимия. Когато потреперваме пред страданията на животните, това чувство говори за нас, дори ако го пренебрегваме, и тези, които отхвърлят любовта към другите създания като проста сантименталност, пренебрегват добра и важна част от нашата човечност. Но не коства нищо на човек да бъде мил с животно. И всъщност е вътре в нас да им дадем щастлив и дълъг живот. В пустошта крал Лир попитал Глостър: "Как виждаш света?" И Глостър, който бил сляп, отговорил: "Виждам го, като го чувствам." Виждам го, като го чувствам. Три първостепенни жизнени сили съществуват на тази планета: Природа, Животни и Човечество. Ние сме Земляни. Направете връзката.

Виждаме финални кадри на Земята, въртяща се безшумно в космоса.

Към началото на сценария

Източници: 

Сценарий на английски 

Филмът