​Промишленото животновъдство е едно от най-големите престъпления в историята

Съдбата на промишлено отглежданите животни е един от най-належащите етични въпроси на нашето време. Десетки милиарди чувствителни същества, всяко едно от които с комплексни чувства и емоции, живеят и умират на производствена линия.

"Пътят на човешкия прогрес е отрупан с мъртви животни." 

Снимка: John Eveson/Rex 

Животните са най-многобройните жертви в историята, а третирането на опитомените животни в промишлените ферми е може би най-ужасното престъпление на всички времена. Пътят на човешкия прогрес е отрупан с мъртви животни. Дори и преди десетки хиляди години предците ни от каменната ера вече са били отговорни за серии от екологични бедствия. Когато първите хора достигнали Австралия преди около 45 000 години, бързо довели до измирането на 90% от едрите животни там. Това е било първото значително въздействие, което Хомо сапиенс е имал върху екосистемите на планетата. Не е било и последното.

Преди около 15 000 години хората колонизирали Америка, заличавайки за това време около 75% от едрите животни там. Множество други видове изчезнали от Африка, Евразия и от голям брой острови покрай бреговете им. Археологическите данни в различните страни показват същата тъжна история. Трагедията започва със сцена, показваща голяма и разнообразна популация от едри животни без никаква следа от Хомо сапиенс. Във втора сцена човекът се появява, чието доказателство са вкаменени кости, връх на копие или пък лагерен огън. Скоро следва трета част, в която мъжете и жените заемат централна част на сцената, а повечето едри животни, заедно с множество по-малки, са изчезнали. Общо погледнато, сапиенсите довели до изчезването на около половината от всички едри сухоземни животни на планетата още преди да засеят първото житно поле, да оформят първото метално сечиво, да напишат първия текст или да изсекат първата монета.

Следващият епохален момент в отношенията между хората и животните била аграрната революция: процес, чрез който сме преминали от номадски ловци-събирачи към фермери, живеещи в постоянни селища. Това довело до появата на съвсем нова форма на живот на Земята: опитомените животни. Отначало това развитие може да е изглеждало по-маловажно, тъй като хората били успели да опитомят по-малко от 20 вида бозайници и птици, в сравнение с хилядите видове, които останали „диви“. Обаче с вековете тази нова форма на живот се превърнала в норма. Днес повече от 90% от всички едри животни са опитомени („едри“ означава животни, тежащи поне няколко килограма). Вземете например кокошките. Преди десет хиляди години това били редки птици, които водели уединен живот в Южна Азия. Днес милиарди кокошки живеят на почти всеки континент или остров с изключение на Антарктида. Домашната кокошка е вероятно най-разпространената птица в летописа на планетата Земя. Ако измервате успеха от гледна точка на брой, кокошките, кравите и прасетата са най-успешните животни на всички времена. 

Уви, опитомените видове са платили за своя несравним колективен успех с безпрецедентни индивидуални страдания. Животинското царство е познавало много видове болка и страдания за милиони години. Обаче аграрната революция създала съвсем нови видове страдания, които се увеличили с всяко следващо поколение.

На пръв поглед, опитомените животни може и да изглеждат много по-добре от техните диви братовчеди и предшественици. Дивите биволи прекарват времето си в търсене на храна, вода и подслон и са постоянно заплашвани от лъвове, паразити, наводнения и суши. Обратно, опитомените говеда се радват на грижи и закрила от хората. Хората осигуряват на кравите и телетата храна, вода и подслон, лекуват болестите им и ги защитават от хищниците и природните бедствия. Вярно, че повечето крави и телета рано или късно се озовават в кланица. Обаче прави ли това съдбата им по-лоша от тази на дивите биволи? По-добре ли е да бъдеш разкъсан от лъв от това да бъдеш заколен от човек? Зъбите на крокодила по-мили ли са от металните остриета? 

Това, което прави особено жесток живота на опитомените селскостопански животни, не е просто начинът, по който умират, а преди всичко как живеят. Два конкуриращи се фактора са оформили условията на живот на селскостопанските животни: от една страна, хората искат месо, мляко, яйца, кожа, животинска мускулна сила и забавление; от друга страна, хората трябва да осигурят дълготрайното оцеляване и възпроизвеждане на селскостопанските животни. Теоретично това би трябвало да защитава животните от крайна жестокост. Ако един фермер дои кравата си, без да й осигурява храна и вода, производството на мляко ще намалее, а самата крава скоро ще умре. За съжаление, хората могат да причиняват огромни страдания на селскостопанските животни по други начини, дори и когато им осигуряват оцеляването и възпроизвеждането. Коренът на проблема е, че опитомените животни са наследили от своите диви предшественици много физически, емоционални и социални нужди. Фермерите обикновено пренебрегват тези нужди, без да плащат никаква икономическа цена. Заключват животните в малки клетки, отрязват рогата и опашките им, отделят майките от децата им и селективно развъждат уроди. Животните страдат в огромна степен, но все пак продължават да живеят и да се множат. 

Бройлерите, които са отглеждани специално заради месото им, 

често страдаст от сакатост заради пренаселване. Снимка: PA 

Това не противоречи ли на най-основните принципи на еволюционната теория на Дарвин? Според нея всички инстинкти и импулси са еволюирали в интереса на оцеляването и възпроизвеждането. Ако е така, постоянното възпроизвеждане на селскостопанските животни не доказва ли, че всички техни нужди са посрещнати? Как може една крава да има „нужда“, която да не е наистина от съществено значение за оцеляването и възпроизвеждането? 

Със сигурност е вярно, че всички инстинкти и импулси са еволюирали, за да посрещнат селекционния натиск на оцеляването и възпроизвеждането. Когато тези процеси на натиск изчезнат, все пак инстинктите и импулсите, които те са оформили, не се изпаряват мигновено. Дори и повече да не служат за оцеляването и възпроизвеждането, те продължават да влияят на субективните преживявания на животното. Физическите, емоционалните и социалните нужди на днешните крави, кучета и хора не отразяват настоящите им условия, а по-скоро процесите на селекционен натиск, с които са се сблъсквали предците им преди десетки хиляди години. Защо съвременните хора обичат толкова много сладките храни? Не защото в ранния XXI в. трябва да поглъщаме сладоледи и шоколади, за да оцелеем. А по-скоро защото, ако предците ни от каменната ера са попадали на сладки, узрели плодове, най-разумното нещо, което е трябвало да правят, е да изяждат възможно най-много от тях за възможно най-кратко време. Защо младежите карат безразсъдно, въвличат се в боеве и хакват конфиденциални интернет сайтове? Защото се подчиняват на някогашни генетични закони. Преди седемдесет хиляди години един млад ловец, който рискувал живота си при преследването на мамут, заслепявал всичките си конкуренти и спечелвал ръката на местната красавица – и днес сме останали с тези мачистки гени. 

Точно същата еволюционна логика оформя живота на кравите и телетата в промишлените ни ферми. Някогашните диви говеда са били социални животни. За да оцелеят и за да се възпроизвеждат, е трябвало да комуникират, да си сътрудничат и да се конкурират ефективно. Като всички социални бозайници дивите говеда са научавали нужните социални умения чрез играта. Всички кученца, котенца, телета и деца обичат да играят, защото еволюцията им е внедрила този импулс. В дивата природа е трябвало да играят. Ако не могат, не биха научили социалните умения от жизнено значение за оцеляването и възпроизвеждането. Ако котенце или теле се роди с някоя рядка мутация, която да ги прави безразлични към играенето, те не биха могли да оцелеят и да се възпроизведат точно както не биха съществували на първо място, ако предците им не са били придобили тези умения. Също така, еволюцията е внедрила в кученцата, котенцата, телетата и децата непреодолимо желание да изграждат връзка с майките си. Случайна мутация, отслабваща връзката между майката и бебето, би означавала смъртна присъда. 

Какво се случва, когато днес фермерите отнемат телето от майка му, поставят го в малка клетка, ваксинират го срещу различни болести, осигуряват му храна и вода и когато бъде достатъчно възрастно, го оплождат изкуствено със сперма от бик? От обективна гледна точка това теле повече не се нуждае нито от връзка с майка си, нито от другари в игрите, с цел да оцелее или да се възпроизведе. За всичките му нужди са се погрижили човешките стопани. От субективна гледна точка, телето все още изпитва силен порив да изгради връзка с майка си и да играе с другите телета. Ако тези нужди не са задоволени, телето ще страда много. 

Това е основният урок на еволюционната психология: нужда, оформена преди хиляди поколения, продължава да бъде изпитвана субективно, дори и да не е необходима повече за оцеляването и възпроизвеждането в настоящето. Трагично, аграрната революция дала на хората възможността да осигуряват оцеляването и възпроизвеждането на опитомените животни, пренебрегвайки субективните им нужди. Впоследствие опитомените животни колективно станали най-успешните животни в света. В същото време индивидуално са най-нещастните животни, които някога са съществували. 

Положението само се влошавало през последните няколко века, през което време традиционното скотовъдство отстъпило пред промишленото животновъдство. В традиционните общества като в Древния Египет, Римската империя или Средновековния Китай хората имали много ограничени познания по биохимия, генетика, зоология и епидемиология. Затова и възможностите им за манипулиране били ограничени. В средновековните села пилетата бягали свободно между къщите, кълвали семена и червеи от купчината с отпадъци и строели гнезда в плевните. Ако някой амбициозен селянин се опитал да заключи 1000 пилета в претъпкан кокошарник, вероятно би се разразила смъртоносна епидемия по птиците, убивайки всички пилета, както и много селяни. Никой свещеник, шаман или магьосник не би могъл да я предотврати. Но веднъж щом съвременната наука дешифрирала тайните на птиците, вирусите и антибиотиците, хората можели да започнат да подлагат животните на екстремни условия на живот. С помощта на ваксинации, лекарства, хормони, пестициди, централни климатични системи и автоматични хранилки днес е възможно да се натъпчат хиляди пилета в тесни кокошарници и да се произвеждат месо и яйца с безпрецедентна ефективност. 

Науката показва, че животните са чувствителни същества, които могат 

да изпитват болка и самота. Снимка: Graham Turner/Guardian 

Съдбата на животните в подобни промишлени инсталации се е превърнала в един от най-належащите етични въпроси на нашето време, със сигурност що се отнася до брой индивиди. В днешно време повечето едри животни живеят в промишлени ферми. Представяме си, че планетата е населена от лъвове, слонове, китове и пингвини. Това може и да е вярно по National Geographic, във филмите на Дисни и в детските приказки, но не е вярно в реалния свят. В света има 40 000 лъва, но за разлика от това има около 1 милиард опитомени прасета; 500 000 слона и 1,5 милиарда опитомени крави; 50 милиона пингвина и 20 милиарда пилета. 

През 2009 г. е имало 1,6 милиарда диви птици в Европа, като се броят всички видове заедно. През същата тази година европейските индустрии за месо и яйца са отглеждали 1,9 милиарда пилета. Общо опитомените животни в света тежат около 700 милиона тона, в сравнение с 300 милиона тона за хората и по-малко от 100 милиона тона за едрите диви животни. 

Ето защо съдбата на селскостопанските животни не е второстепенен етичен въпрос. Той касае повечето едри създания на Земята: десетки милиарди чувствителни същества, всяко едно от които с комплексни чувства и емоции, живеят и умират на производствена линия. Преди четирийсет години философът Питър Сингър публикува основополагащата си книга „Освобождение на животните“, която значително е допринесла за промяната на мнението на хората по този въпрос. Сингър твърдял, че промишленото фермерство е отговорно за повече болка и страдания от всички войни в историята, взети заедно. 

Научното изследване върху животните е изиграло мрачна роля в тази трагедия. Научната общност е използвала увеличаващите си познания върху животните главно за да манипулира живота им по-ефективно в услуга на човешката промишленост. Обаче същите тези познания са доказали без съмнение, че селскостопанските животни са чувствителни същества със сложни социални отношения и психологични модели. Те може и да не са интелигентни като нас, но със сигурност познават болката, страха и самотата. Те също могат да страдат и да бъдат щастливи. 

Крайно време е да вземем присърце тези научни открития, защото с увеличаването на човешката сила расте и способността ни да нараняваме или да помагаме на другите животни. За 4 милиарда години животът на Земята е бил управляван от естествения подбор. Днес е управляван все повече от човешкия интелигентен дизайн. Биотехнологиите, нанотехнологиите и изкуственият интелект скоро ще позволят на хората да видоизменят живи същества по съвсем нови начини, което ще предефинира самото значение на живота. Когато успеем да проектираме този прекрасен нов свят, ще трябва да вземем под внимание благосъстоянието на всички чувствителни същества, а не само на Хомо сапиенс. 

Ювал Ноа Харари 

Източник: https://www.theguardian.com/books/2015/sep/25/industrial-farming-one-worst-crimes-history-ethical-question