Фройд за отношенията на човека към животните

В течение на своето културно развитие човекът се въздигнал в господар на своите другари в сътворението, животните. Но незадоволен от своето господство, започнал да копае пропаст между тяхната и неговата природа. Оспорил им разума и си приписал безсмъртна душа, претендирал за божествен произход, който да позволи да се прекъсне общностната връзка с животинското царство. Забележително е, че това високомерие е все още далеч от малкото дете, така, както е и от примитивния и първичния човек. То е резултат от по-късно развитие, изпълнено с претенции. В периода на тотемизма примитивният човек не намирал за шокиращо да докара началото на родословното си дърво до някое животно предтеча. Митът, който съдържа остатък от този стар начин на мислене, придава на боговете животинска форма, а изкуството на първите времена изобразява боговете с глава на животно. Детето не чувства никаква разлика между собствената си природа и тази на животните; в приказките, без да се изумява от това, то придава на животните мисли и говор; измества чувство на мъка, което касае бащата, върху кучето или коня, без да цели обаче да принизи бащата. Едва щом порасне, то се отчуждава от животните дотолкова, че може да обиди човек, като му дава име на животно.

Всички знаем, че изследванията на Чарлз Дарвин, на сътрудниците му и на неговите предшественици сложиха край едва преди половин век на тази надменност у човека. Човекът не е нещо друго, не е нещо по-добро от животните, той самият произхожда от животните, на едни по-близък роднина, на други по-далечен. По-сетнешните му придобивки не са успели да изтрият тези признаци за равностойност, които са записани в телосложението му, както и в душевните му предразположения. Този е вторият удар върху самочувствието на човека – биологичният.

Зигмунд Фройд

"Една трудност от психоанализата"
Събрани съчинения: психоанализа. 1916-1920 г. Том XV
Париж, PUF, 1996 г., стр. 47

Източник: http://bibliodroitsanimaux.free.fr/Freud-deuxieme-vexation.html